1. Най-хубавия момент, който си спомняте

Ц.П.:  9 септември 94-та година - Минният конгрес!

Б.К.: Много са!!! Като започнем с Минния конгрес 1994 г. и преминем през годините и различните науки и спортове и стигнем до Големите Язовири и продължаваме с вяра, надежда и усмивка НАПРЕД!!!

Е.В.: Благодаря на Господа – за 20 години съм имала наистина много хубави моменти, които трудно мога да изброя.

М.В.: Генерална конференция на UNICEF – много дълга и много тежка. На официалната вечеря след всички приветствия ме изведоха на сцената, за да ми благодарят за добрата организация. Беше много вълнуващо, сърцето ми щеше да изскочи.

Ц.Й.: Запазвам го за бъдещето.

2. Най-тежкия момент, който си спомняте

Ц.П.: Имаше тежки моменти, но завършваха с happy end, затова бързах да ги забравя.

Б.К.: И те не са малко – обира в първия офис на Цар Борис, ипотеката на сегашния ни офис и загубените конкурси и обществени поръчки...Психолозите съветват, когато ти е тежко и трудно, спомни си весели, щастливи и хубави моменти. Нека следваме този съвет – помага!

Е.В.: През май 2009 г. с групата, която изпратихме в Бразилия на 23-тия конгрес на Международната комисия по големите язовири (IGOLD ). Групата не можа да излети от Игуасу за Рио и затова се наложи да презаверя самолетните им билети от Рио за Европа. Бях много притеснена от факта, че на следващия ден всички полети бяха препълнени и групата трябваше да остане 2 нощи допълнително в хотел за наша сметка. На следващия ден, обаче, притеснението ми премина в ужас, когато разбрах, че самолетът, в който не можаха да се качат нашите хора, е катастрофирал. Когато посрещахме групата на аерогара София, нервите ми не издържаха и се разплаках. Това беше още едно доказателство за верността на израза: «Всяко зло за добро».

М.В.: Срещата на всички космонавти и астронавти в София. Към края на конференцията имаше вечеря, за която трябваше да дойдат много автобуси пред хотел Витоша-Ню Отани /сега Кемпински хотел Зографски/ в 18 часа. Обаждах се в гаража няколко пъти и те ме увериха, че автобусите са тръгнали. В 18:00 още нямаше автобуси пред хотела. В 18:05, при поредното обаждане, се разбра, че автобусите са на планината Витоша, а не пред хотел Витоша...
Делегатите нищо не разбраха за инцидента, наехме таксита и ги заведохме в ресторанта. 

Ц.Й.: Момента, когато сменям бутилката с вода.

3. Какво прави CIM уникален според вас?

Ц.П.: Успехът в живота е да работиш това, което обичаш.
За мен CIM е личен успех, радост от постигнатото, в екип с най-страхотните хора!

Б.К.: Ако имаш проблем или въпрос, задай го на висок глас в коридора и ще получиш поне два отговора.

Е.В.: Хората, които работят тук – толкова различни и едновременно с това така добронамерени и всеотдайни към работата си.

М.В.: Че сме 20 години заедно!

Ц.Й.: За 20 години не можа да се разпадне, въпреки огромния превес на партньори от нежния пол.