2009 г. беше една от най-трудните в сферата на конгресния туризъм, а аз работя в сектора от 18 години. При нас оборотът спадна с около 45%, въпреки че броят на събитията, които организирахме се задържа почти без промяна на годишна база. Това се случи и с много други фирми, които се занимават с организиране на мероприятия като нас, разказа за в. “Пари” Цветана Панкова, президент на компанията “Международни прояви”.
 

Защо се свиват оборотите?

Конгресният туризъм е с дял само от около 1-1.5% в цялата туристическа индустрия, но генерира десетина пъти повече приходи в сравнение с “конвенционалния” свързан с почивки на море или планина. Причините са, че бизнес туристите правят и по-големи разходи – избират по-добри хотели и места за провеждане на събитията, харчат за повече удобства при провеждането на мероприятието, ползват различни съпътстващи услуги и др. Приходите от всичко това обаче рязко секнаха през 2009 г., естествено заради кризата и ограничените бюджети, но и не само. Конгресният туризъм в България бе повлиян и от парламентарните избори, защото заради тях организирането на мероприятия значително се сви за няколко месеца, коментира Панкова. Спадът за отделни фирми-организатори или за такива, които осигуряват под наем помещения за конгресни мероприятия бе и заради по-малкия брой на събитията, по-малкото участници и заради универсалния антикризисен маркетинг - отстъпки в цената.

Кой пие и кой плаща?

За да се съберат около 500-600 души за международна конференция например са нужни минимум 100-200 хил. лв. По принцип разходите се покриват от организаторите, които разчитат на приходи от такса за участие в събитието или на спонсори. Целта е в края на деня да излязат на печалба.
Събитията, които се издържат от такса за участие миналата година основно се “крепяха” на българите, а тази година вече тенденцията е обратната – има повече международно участие, разказва Панкова. Причината е, че кризата започва да се усеща у нас тогава, когато други места вече излизат от нея.
Заради кризата и спонсорите на събития намаляват. През миналата година конгресните събития се финансираха основно от търговски дружества, които срещу определена сума, получават място за широка реклама. Тази година обаче те по-скоро отказват, или избират по-малък спонсорски пакет, казва Панкова. Спонсорският пакет варира от 500 лв. до 30 хил. лв.
За събития, които разчитат на финансова подкрепа на държавата, ситуацията е катастрофална. Поради липса на финансиране тази година няма да се проведе фестивалът “Златна ракла” в Пловдив, който се организира от БНТ, научи в. “Пари”.

Европарите като сламка

Тази година се увеличава броят на събитията, които са финансирани чрез европейски фондове и това ще окаже положителна тенденция в сектора, отчита Панкова. С европари се организират събития от европейски организации и техни местни български партньори като например приключилата вече конференция на Глобалния фонд за борба срещу СПИН съвместно с Министерство на здравеопазването. От друга страна се увеличават и събитията свързани с европроекти, финансирани чрез някоя от 7-те оперативни програми. При тях има изискване за публичност на проекта, за провеждане на обучителни курсове и т.н., като средствата за това се осигуряват от самата програма.

В бъдеще време

Очакванията на организаторите на събития са, че през 2010 г. ще има доста конгресни мероприятия и събития в страната, включително и от международен характер, което ще окаже положителен тласък. Вече имаме 40 заявки за събития, а за цялата 2009 г. те бяха 41. Сключихме договори, които ще се изпълняват и през следващите две години, така че съм оптимист, казва Панкова. По думите й компанията й ще запази резултатите от 2009 г., а като цяло за бранша може да се очаква ръст на оборотите от около 10%.